История на училището
От III ЕСУ до III ПМГ "Акад. М. Попов"
1950 III Единно Смесено училище – в сградата на Основно училище „Йордан Ноев“ (днес „Цар Симеон“), ул. „Неофит Бозвели“ 33
1958III Гимназия „Димитър Благоев“ – само горен курс – бул. „Вл. Варненчик“ 80
1972III Единно средно политехническо училище „Димитър Благоев“ с начален и среден курс (от бившите 28-мо училище и училище „П. Р. Славейков“)
1989III Природоматематическа гимназия „Д. Благоев“1991III Природоматематическа гимназия „Академик Методий Попов“
Академик Методий Попов живот в дати
- Роден на (17) 29 април в гр. Шумен (1881г.)
- Семейството му се преселва във Варна (1884г.)
- Ученик в класическия отдел на Варненската мъжка гимназия (1893-1898г.)
- Първоначален учител във Варна (1998-1900г.)
- Студент по естествена история във Физико-математическия факултет на Софийски университет (1900-1904г.)
- Участва в подготовката на Илинденското въстание; секретар на Яне Сандански (1902-1903г.)
- Докладва пред Природоизпитателното дружество в София своето еволюционистко научно обяснение за сребристобялата окраска на корема на плитководните риби (1903г.)
- Публикуван е в Германия първият му протистологичен труд; получава стипендия за специализация в Германия (1904г.)
- Специализира обща биология, протистология и цитофизиология при проф. Рихард Хертвиг в Зоологическия институт при Мюмхенския университет (1904-1909г.)
- Завършва и публикува докторската си дисертация с оценка Summa cun laude superatis (1906г.)
- Асистент и частен хоноруван доцент в Мюнхенския университет; публикува труда си върху установяване на тетрадни хромозоми в соматични клетки и първите си експериментални изследвания (1907-1909г.)
- Работи три месеца в Биологическата станция край Росков на Атлантическия океан при Ив Делаж (1908г.)
- Докладва при Дружеството по морфология в Мюнхен за първите си опити с химически стимуланти; завръща се в България и заема асистентско място в Института по зоология при Софийския университет; постъпва на редовна военна служба в Школата на запасни офицери (1909г.)
- Избран за редовен доцент по обща биология при Физико-математическия факултет на Софийския университет (1910г.)
- Специализира по микробиология в Берлин, Париж и Лондон (1911-1912г.)
- Участва в Балканската война (1912-1913г.)
- Експериментира върху създаване на средства за борба с филоксерата; в Мюнхен поставя първите опити за стимулиране на семена (1913г.)
- Избран за извънреден професор и по-късно – за редовен професор при Катедрата по сравнителна анатомия и хистология в Института по зоология при Физико-математическия факултет на Софийския университет (1915-1916г.)
- Като главен бактериолог на II македонска армия изучава причинителя на петнистия тиф (1916-1918г.)
- Започва да чете лекции по обща биология, сравнителна анатомия, хистология на гръбначните животни и човека и паразитология на студентите в новооснования Медицински факултет на Софийския университет; заедно с Н. Пушкаров и други учени основава сп. „Естествознание и география“ (1919г.)
- Ректор на Софийския университет (1920-1921г.)
- Залага полски опити със стимулирани семена от различни селскостопански растения (1921-1923г.)
- Публикува първия си фундаментален обобщителен труд върху общоклетъчната стимулация; назначен за пълномощен министър на България в Берлин (1923г.)
- Удостоен с наградата „Котеунис“ на Берлинската академия на науките за изследвания по стимулацията; започва да издава редактираното от него и В. Глайсберг научно списание „Zellstimulationschungen“; работи в Зоологическата станция в Неапол върху стимулирането на зрели яйца от морски таралежи (1924г.)
- В „Доклади“ на Френската академия са публикувани трудовете на М. Попов „Върху дихателната система на растенията“ и „Стимулиране на неоплодени яйца от морски таралежи с Quercus ilex u Cala aethiopica“ (1926г.)
- Избран за член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ в Хале; по покана на С. Арениус изнася доклад върху резултатите от стимулационните си проучвания пред специалисти в Нобеловия институт в Стокхолм (1927г. )
- Избран за член на Чехословашката земеделска академия в Прага; в Берлин е издадена монографията му Die Zellstimulation. Ihre Anwendungen in der Pflanzenzuchtung und Medizin; продължава ръководенето на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на Софийския университет (1931г. )
- Участва в работата на Международния конгрес по въпросите на наследствеността във Франкфурт на Майн; изнася доклад върху расовия състав на българския народ пред Международния конгрес на антрополозите в Копенхаген (1937г. )
- На Учредително събрание на Съюза на естествениците в България изнася доклада „Българският народ между европейските раси и народи“, който става повод за започване на активна борба срещу зараждащия се у нас расизъм; връща на канцлера Хитлер дадените му в миналото германски ордени (1938г. )
- Организираните от Природоизпитателното дружество негови сказки по расовия проблем са забранени, но той успява да изнесе някои от тях в Плевен, Русе, Врана, Ямбол, Стара Загора, Хасково, Дупница (сега Ст. Димитров), Белоградчик, Сливница и др.; публикува книгите си: „Българският народ между европейските раси и народи“ и „Наследственост, раса и народ“, които са иззети от цензурата (1938-1939г.)
- Декан на Медицинския факултет при Софийския университет (1942-1943г. )
- Взема дългосрочен отпуск и заминава за Словакия с цел да събере исторически и антропологически материали (1943-1945г.)
- Избран за редовен член на Българската академия на науките (1947г. )
- Възглавява новосъздадения при БАН Институт по обща биология (1948г.)
- На Конгреса за мир във Варшава е избран за член на Световния съвет на мира (1950г. )
- По покана на Академията на науките на Русия посещава Москва, Ленинград и Киев, където докладва върху теоретичните основи и приложното значение на учението за общоклетъчна стимулация (1953г.)
- Излиза от печат трудът му „Резултати от приложението на стимулационните методи през 1953 г. за увеличаване добива от селскостопански култури“ (1954г. )
- Умира в София. (1954г. -19.IV. )