Днес думите му отекнаха в коридорите на гимназията.
Преди всеки час ученици прочетоха по едно негово стихотворение.
„Борба“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Моята молитва“, „Към брата си“, „Майце си“, „В механата“…
Сякаш за миг времето спря. Сякаш беше тук. С нас.
Стиховете му – изпълнени с болка, копнеж и безкрайна обич към България – ни напомниха за какво са умирали героите.
Поклон пред паметта им. Завинаги в сърцата ни.
